Процесът на оторизаця по регламента REACH трябва да позволява контролиране на рисковете, които възникват от вещества, предизвикващи сериозно безпокойство (SVHC) поради влиянието им върху здравето и околната среда, както и да насърчава постепенната им замяна с подходящи алтернативи. И така, оторизацията е задължителна за пускане на пазара или за употреба на вещество, включено в Анекс XIV, самостоятелно или включено в смес или в изделие.

Идентифициране на веществата

Процесът на оторизация по REACH започва с идентификация на веществата, които се считат за предизвикващи сериозно безпокойство поради присъщите им свойства1. За всяко конкретно вещество, ECHA изготвя досие според Анекс XV, публикува известие, че веществото е идентифицирано за евентуално включване в Анекс XIV и после го регистрира в списъка за кандидати. ECHA изпраща на Европейската Комисия препоръка за включване на приоритетни вещества с PBT2 или vPvB3 свойства, широко разпространена употреба или големи обеми. Накрая Комисията решава дали да включи или не веществото-кандидат в Анекс XIV, т.е. в списъка с веществата, които подлежат на оторизация.

Съдържание на Анекс XIV

Анекс XIV е таблица, в която са отбелязани идентичността на веществото, присъщите му качества, които са довели до включване и до преходните разпоредби. Някои употреби или категории употреби също могат да бъдат отбелязани като освободени от изискването за оторизация. И последно, Анекс XIV може да включва и периоди за ревизия за определени употреби.

Молби за оторизация и предоставяне на оторизации

За всяко пускане на пазара или употреба на вещество, включено в списъка за оторизация (Анекс XIV), производителите, вносителите или потребителите надолу по веригата трябва да подадат молба за оторизация до ECHA като посочат за коя употреба се отнася молбата и да включат доклад за химическа безопасност (CSR), както и анализ за алтернативи и вероятните рискове от тях. Освен това, необходимо е заплащането на такса за всички молби за оторизация.

Комисиите за оценка на риска и тази за социо-икономическия анализ проучват молбата и изготвят предварителни мнения. После ECHA изпраща окончателното си мнение до Комисията, страните-членки и до подалия молбата. Комисията най-накрая решава дали да предостави или не оторизацията.

Оторизация може да се предостави за употреба на вещество, ако се окаже, че рисковете за човешкото здраве и околната среда са адекватно контролирани или социо-иконoмическите ползи са повече от рисковете, а и ако не съществува подходяща алтернатива. Оторизацията посочва конкретно лицето(ата), на които се предоставя, идентичност на веществото, оторизираната употреба(и) и всякакви вероятни условия. Всяка оторизация има регистрационен номер, който лицето или потребител надолу по веригата трябва да включи в етикета на веществото или на смес, която го съдържа, преди да го пусне на пазара. Всеки потребител надолу по веригата на вещество от предоставена оторизация (вижте Използваеми химични вещества и препарати) трябва да уведоми ECHA, която държи регистър на потребителите надолу по веригата на вещества, които подлежат на оторизация.

1. Според член 57, SVHC са канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията вещества, PBT/vPvB вещества (като изпълнява критериите на Анекс XIII или се идентифицират според всеки един случай) и вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система.
2. PBT: устойчиви, биоакумулативни и токсични.
3. vPvB: високо устойчиво и високо биоакумулативно вещество.