Преминете на страниця 2 – Изпълнение на изискванията за токсилогични данни

В контекста на Регламента REACH, токсилогична информация се изисква за специфичните цели за класифициране и етикетиране, определяне на състоянието на вещество, което е устойчиво, биоакумулативно и токсично (PBT), Оценката на химическата безопасност (CSA) и Доклад (CSR), и определяне на възможна нужда от мерки за управление на риска. Токсилогичната информация, която трябва да бъде представена за целите на регистрацията и оценка на веществото е определена в анекси от VI до XI на Регламента REACH. За общ преглед, виж инфромационните изисквания за регистрация. Ефектите върху здравето на човека, които трябва да се вземат под внимание от регистрантите са изброени по-долу.

Ефекти върху здравето на човека, които се вземат под внимание

Дразнене върху кожата и очите/корозия и респираторно дразнене

Дразненето и корозията са локални ефекти, т.е. промени, появили се на обекта при първия контакт на веществото с кожата, очите или епитела на лигавицата, такива като респираторния тракт. Корозивните вещества могат да унищожат живите тъкани с които влизат в контакт след единична експозиция. Дразнещите вещества са некорозивни вещества които при непосредствен контакт с тъканта могат да причинят възпаление след единична експозиция. Вещества, които причиняват ефекти с дразнещо действие само след повторна експозиция не се класифицират като дразнещи. Дразненето върху кожата и/или очите се отнасят до появата на напълно обратими промени след прилагането на вещество (в случай на дразнене върху очите, след като е извършено прилагане върху предната повърхност на окото). Корозивните вещества пораждат необратими ефекти, такива като некроза на епидермиса и в дермата, увреждания на очната тъкан или намаляване на зрението. Химикалите, които са класифицирани като респираторно дразнещи могат да предизвикат дразнения подобни на дразненията върху кожата или очите. Те също така могат да причинят други токсични ефекти, свързани с взаимодействията с вегетативната нервна система и водещи до рефлекторни отговори (кихане, кашляне, респираторни симптоми и т.н.). Тези ефекти са обратими. Изпитването за респираторно дразнене не се изисква съгласно разпоредбите на Регламента REACH, тъй като няма утвърдени насоки за това. Независимо от това, съществуващите и налични данни, които осигуряват доказателства за възможност за респираторно дразнене на веществото трябва да бъдат взети под внимание.

Кожна и респираторна чувствителност

Сенсибилизаторът е агент, който може да причини алергична реакция при податливи индивиди. Алергичната реакция се появява, ако предишна експозиция е довела до развиване на имунитет срещу веществото (т.е. стъпка на чувствителност). Ефектите се появяват в случай на по-късен контакт: алергичен контактен дерматит, алергичен ринит, астма и т.н. Не съществуват информационни изисквания според REACH за респираторната чувствителност. Независимо от това че респираторните сенсибилизатори са посочени за хармонизирано класифициране и етикетиране в член 36 на Регламента (EО) № 1272/2008.

Остра токсичност

Острата токсичност засяга неблагоприятните ефекти, които могат да бъдат в резултат от единична експозиция или многократна експозиция в рамките на 24 часа на дадено вещество. Експозицията се отнася до орален, дермален или инхалационен път. Оценката на потенциала на остра токсичност на даден химикал е необходима, за да се определят неблагоприятните ефекти върху здравето на човека, които могат да бъдат предизвикани след случайна или преднамерена кратковременна експозиция: видове токсични ефекти, тяхното име и начало, времетраене и сила, дозо-зависими връзки, различията при половете при реакция. Изследваните увреждания могат да бъдат клинични белези за токсичност, анормални промени в теглото и/или паталогични промени в органите и тъканите, които в някои случаи могат да доведат до смърт.

Тоскичност при многократно дозиране

Токсичността при многократно дозиране обхваща основните токсилогични ефекти, произхождащи в резултат на многократна ежедневна експозиция на веществото за част от очакваната продължителност на живот (под-остра или под-хронична експозиция) или за по-голямата част от продължителността на живота (хронична експозиция).
Тези основни токсилогични ефекти включват ефекти върху теглото и/или увеличаването на теглото, абсолютно и/или относително тегло на органите и тъканите, промени в клиничната химия, параметри на анализ на урината и/или хематологията, функционални разстройства на нервната система, както и общо на органи и тъкани, и паталогични промени в органите и тъканите, макроскопско или микроскопско изследвани. Освен тази информация за възможните неблагоприятни основни токсилогични ефекти, проучванията за токсичнот при многократни дози могат също така да предоставят друга информация например за репродуктивната токсичност или карциногенност, или могат да идентифицират специфични прояви на токсичност като напр. невротоксичност, имунотоксичност, ендокринни ефекти...
Целите на оценката на токсичност при многократно дозиране оценяват:

• дали многократната експозиция на веществото при човека трябва да бъде свързана с неблагоприятните токсилогични ефекти; тези изследвания при човека имат възможност да идентифицират популации, които имат по-голяма свръхчувствителност;
• дали многократното приемане на веществото при експериментални животни причинява неблагоприятни токсилогични ефекти; ефекти, които се очаква да бъдат неблагоприятни за здравето на човека;
• целевите органи, потенциалните кумулативни ефекти и обратимостта на неблагоприятните токсилогични ефекти;
• дозо-зависимата връзка и прагът на всеки от неблагоприятните токсилогични ефекти, наблюдавани при изследвания на токсичност при многократно дозиране;

Репродуктивна токсичност

Репродуктивната токсичност е от особено голямо значение, тъй като продължаването на човекия вид е зависимо от цялостта на репродуктивния цикъл. Той се характеризира от много разнообразни крайни точки, такива като понижаване на репродуктивните функции на мъжа и жената или капацитет (плодовитост), предизвикване на ненаследствени вредни ефекти върху потомството (токсичност на развитието) и ефекти върху или чрез лактацията.
Целите на оценката на репродуктивната токсичност трябва да установят:

• дали експозицията на веществото за човека е свързана с репродуктивната токсичност;
• дали въз основа на информация, различна от тази с данни за човека, може да бъде предвидено, че веществото ще причини репродуктивна токсичност при човека;
• дали бременните жени са потенциално по-податливи на обща токсичност;
• дозо-зависимата връзка за каквито и да са неблагоприятни ефекти върху репродуктивността.

Мутагенност и карциногенност

Мутагенността се отнася до предизвикване на перманентни трансмисивни промени в количеството или структурата на генетичния материал на клетките или организмите. Тези промени могат да включват единичен ген или генен сегмент, блок от гени или хромозоми.
Промените в генетичния материал на клетките може да се появи спонтанно или да бъдат предизвикани в резултат на експозиция на йонизиращо или ултравиолетово облъчване или генотоксични вещества. По принцип човешката експозиция на вещества, които са мутагени, може да доведе до повишена честота на мутациите над средното. Наследствено увреждане на потомството и възможно такова за следващите поколения, от експозицията на родителите на вещества, които са мутагени, може да последва, ако мутациите са предизвикани в зародишните клетки на родителите (репродуктивни клетки). Мутациите в соматичните клетки (клетки, различни от репродуктивните клетки) могат да бъдат летални или могат да бъдат предадени на дъщерните клетки със сериозни последствия за засегнатия организъм. Съществуват значителни доказателства за положителното съотношение между мутагенността на веществата in vivo и тяхната карциногенност при дългосрочни изследвания на животни. Целите на проучването на мутагенността са да оценят потенциала на веществата да предизвикват ефекти, които могат да причинят наследствено увреждане при човека или да доведат до рак.

Химикалите се определят като карциногенни ако предизвикват тумори, увеличават разпространяване на тумора и/или злокачествени образувания, или намаляват периода на появяване на тумора. Карциногенните химикали условно са разделени на две категории според предполагаемия начин на действие. Негенотоксичните начини на действие включват епигенетични промени, т.е. ефекти които не включват промени в ДНК, но могат да повлияят на генната експресия, променена връзка клетка-клетка или други фактори, включени в карциногенния процес. Целта на изследването на карциногеността на химикалите е да идентифицира потенциалните карциногени за човека, техния(те) начин(и) на действие и техния потенциал.
Когато даден химикал е идентифициран като карциноген, не е нужно да се изяснява основния начин на действие, т.е. дали химикалът е пряко генотоксичен или не. За генотоксичните карциногени се приема, освен ако не е изключение, че не съществува определен праг и че всяка степен на експозиция носи риск. За негенотоксичните карциногени са приети прагове на неповлияване, които са определени. По принцип не са налични изпитвания при хората за определяне на разликата между гореупоменатите начини на действие и заключението за това всъщност зависи от резултата на тестването за мутагенност и други механистични изследвания. В допълнение на това, изпитванията при животни също могат да дадат информация за основния начин на карциногенно действие.
Опасността от рак и начинът на действие също могат да зависят до голяма степен от условията на експозиция, такива като начинът на експозиция. Следователно се оценяват всички съответни данни за ефектите и информация за условията за експозиция за човека.

Токсикокинетика

Изразът на токсичност, произтичаща от експозицията на вещество, е последствие от верига от събития, в резултат на които се получават засегнати тъкани на организъм, получаващ краен токсикант в количества, които причиняват неблагоприятен ефект. Концентрацията на крайния токсикант при биологичния целеви обект зависи от абсорбирането, разпределянето, метаболизма и отделянето. Според Регламента REACH анекс VIII, оценката на тези процеси, т.е. на токсикокинетичното поведение се изисква от съответната налична информация. Няма задължение за съставяне на нови данни.

Преминете на страниця 2 – Изпълнение на изискванията за токсилогични данни