За болшинството от веществата, които предстоят да бъдат регистрирани съгласно условията на регламента REACH се изискат пълни физикохимични данни, описващи физикохимичните свойства. Физикохимичните данни се използват, за да се установят физическите опасности (напр. възпламеняване) и помагат да се предвидят възможните токсилогични опасности и тези за околната среда, живот и поведение. Те се използват главно за целите на безопасното боравене с тях, но също така и за определянето на риска за човека и околната среда по време на всичките фази на жизнения цикъл на веществото (виж таблица Въздействие и употреба на физикохимичните данни съгласон регламента REACH).

Изисквания за физикохимични данни за веществата ≥ 1 тон годишно (за регистрант)

• Точка на топене/замръзване (°C или K): температурата, при която се извършва фазата на преминаване от твърдо в течно състояние при нормално атмосферно налягане. Информацията за точката на топене ще повлияе на избора на метод за точка на възпламеняване, възпламеняване, самозапалване, окисляващи свойства и експлозивни свойства.
  
• Точка на кипене (°C или K): температурата при която налягането на наситената пара на течността е равна на стандартното атмосферно налягане. Тези данни представляват един от критериите, използвани за отнасянето на дадено вещество към съответната категория на възпламеняване.
  
• Относителна плътност (няма размери): съотношението между масата на обема на веществото, определена при 20°C и масата на същия обем на водата, определена при 4°C. Относителната плътност не се използва за класификация и етикиране (C&L), но информацията се използва за определяне на вискозитета (както се изисква от критериите за класификация на опасност при вдишване).
  
• Налягане на парата (Pa or N/m2): налягането на сатурацията над твърдо или течно вещество. Тези данни не се използват като C&L критерий или за определянето на устойчиви, биоакумулативни и токсични (PBT) свойства, но представляват ключови параметри за определянето на оценката на риска за околната среда, поведението, живота и здравето на човека.
  
• Повърхностно напрежение (N/m): повърхностната свободна енергия на единица площ от повърхността. То съответства на минимум работата, която се изисква за разширяване на повърхността с една единица повърхност. Повърхностното напрежение не се използва като C&L критерий, за определяне на PBT свойства или като специфично свойство за определяне на химичния риск. Може да бъде използвано за даване на насоки дали определен химикал може да бъде използван като повърхностноактивно вещество според Регламент (ЕО) на Европейския съюз 648/2004 (последна поправка с Наредба 907/2006 Детергенти).
  
• Разтворимост във вода (kg/m3 or g/l): определена чрез наситеността на концентрация на масата на веществото във вода при определена температура. Това свойство само по себе си не използва като C&L критерий. То се прилага за веществата при положение, че съществуват допълнителни научни доказателства, отнасящи се до разпадане и/или токсичност, достатъчни да осигурят необходимата гаранция, че нито веществото, нито продуктите при разпадането ще представляват потенциална дълготрайна и/или по-късна опасност за водната среда.
  
• Коефициент на делене на n-октанол/вода (Kow, няма размери): определен като съотношение между равновесните концентрации на разтвореното вещество в двуфазна система, състояща се от n-октанол и вода. Това е критичен параметър за оценка на химическия риск, C&L и PBT оценките.
  
• Точка на запалване (°C или K): най-ниската температура, коригирана до стандартно налягане от 101.3 kPa, при която течността отделя пара, при условия, определени при метода на тестване в такова количество, че се произвеждат запалима пара/въздушна смес. Тези данни се използват за отнасянето на веществото към подходящия клас на възпламеняване.
  
• Свойства на запалимост: те включват самовъзпламеняване, възпламеняване и запалимост в контакт с вода:
• самовъзпламеняване: дадено вещество се определя като самовъзпламеняващо се ако се запалва спонтанно до пет минути след като е било изложено на въздух при условията на стандартизирания тест,
• възпламеняване:
  • запалим газ е газ, който е с граница на възпламеняване с въздуха при при 20°C и 101.3 kPa,
  • запалима течност е тази, при която точката на запалване е под най-ниския предел, определен в C&L критерий,
  • запалимо твърдо вещество е готово запалимо твърдо вещество (прахообразно, гарнулирано или кремообразно вещество). То лесно може да бъде възпламенено, чрез кратък контакт с източник на горене (такъв като горяща клечка кибрит) и пламъкът се разпростира бързо,
  • Запалимост при контакт с вода: вещество което при контакт с вода има вероятност спонтанно да се възпламени или да отдели запалими газове в опасни количества.
Тестовете за свойствата на възпламеняване са предназначени да отнесат веществото към съответния клас на опасност.

• Експлозивни свойства: тенденцията дадено вещество да претърпи бурно и бързо разпадане при определени условия, да произведе топлина и/или газ. Тестовете за експлозивните свойства са предназначени да отнесат експлозивното вещество към съответния клас на опасност. Съществуват някои вещества, които въпреки че не попадат в никой от класовете на експлозивна опасност са на границата да бъдат определни като експлозивни. Трябва да се вземе под внимание прилагането на подходяща формулировка за опасност за тези вещества.
  
• Температура на самозапалване (°C или K): температура на самозапалване за газове и течности, и относителна температура на самозапалване за твърди вещества:
• газове и течности: най-нискката температура, при която дадено вещество ще се запали, когато се смеси с въздуха при условия, определени при метода на тестване,
• твърди вещества: минималната температура при която определен обем от веществото ще се запали при опредлени условия.
Тези данни не се използват директно за C&L, но могат да бъдат използвани за безопасното боравене и оценка на риска.

• Окислителни свойства: при положение, че те самите не е задължително да бъдат запалими, веществата с окисителни свойства могат да причинят или да спомогнат за горенето на друг материал. Тези тестсове за свойствата са предназначени да отнесат окисляващото вещество към съответния клас на опасност, чрез сравнение с едно или повече референтни вещества.
  
• Гранулометрия (действащ хидродинамичен радиус, m): различните размери на частиците, определени в документ EN 4811 ca:
• частица, която може да се инхалира: част от частиците, която може да бъде вдишана през носа и устата,
• торакална частица: част от частиците, която преминава през ларинкса,
• частица, която може да се вдиша: част от частиците, която достига до алвелоите.
За разпределението на размера на частиците, от основен интерес е действащият хидродинамичен радиус, или действащият радиус на Stoke Rs. Разпределенитео на размера на частиците е необходимо с цел да се реши какъв начин на администриране е най-подходящ при проучванията за токсичност с животни (остра токсичност и токсичност от повторна доза). Определянето на размера на частиците се използва за да се оценят възможните ефекти върху здравето в резултат на вдишване на частици от въздуха на работното място.

Изисквания за физикохимични данни за веществата ≥ 100 тона годишно (за регистрант)

• Стабилност в органичен разтворител: процент на концентрация на изпитваното вещество в разтварящ екстракт, сравнен с първоначалната стартова концентрация на изпитваното вещество при t = 0. Информацията за стабилността на веществото в разтворител е необходима, особено когато се съхраняват мостри.
  
• Дисоциационна константа: съотношението между концентрациите на дисоциираните и недисоциираните форми на веществото във вода при равновесие. В случай на йонизиращо органично вещество, тези данни посочват кои химични видове ще присъстват при определена pH (токсичността на йонизираната форма на веществото може да бъде в голяма степен много по-различна от съответната неутрална молекула).
  
• Вискозитет: размерът на резистентност на дадена течност да бъде деформирана от кратко напрежение или продължително напрежение (обикновено се наблюдава при резистентност при изливане). Тези данни се използват при оценка на риска за човешкото здраве (течните вещества и препаратите могат да представляват опасност от вдишване при хората поради слабия вискозитет).

Изпълнение на изискванията за физикохимични данни

Производителите и вносителите трябва да изпълнят 4 стъпки за да отговорят на изискванията за информация за регистрация: 1) събиране на съществуваща съответна информация, 2) преценка на информационните потребности, 3) идентифициране на пропуски в информацията и 4) ако е необходимо, създаване на нова информация или предлагане на стратегии за тестване (за повече информация, виж Схема за изпълнение на изискванията относно данните).
Наличните физикохимични данни са експериментални и не-експериментални данни. Те са публикувани в много източници (справочници за околната среда, научни журнали, бази данни). Тези източници могат да бъдат първоначални референтни материали (най-добрият подход) или второстепенни. Те могат да бъдат исторически източници на данни (подходящи са, ако са надеждни и авторитетни, трябва да бъдат използвани чрез подхода Тежеста на доказателството). Таблицата Източници на физикохимични данни за изискванията на Регламента REACH съдържа кратък списък с полезните източници на физикохимични данни. Те са извадени от Ръководството за информационните изисквания съгласно Регламент REACH. Отбележете, че някои от свойствата не са отбелязани в стандартните учебници или научни публикации: стабилността в органичен разтвор и разпадащи се продукти, вискозитет и гранулометрия.
Наличните данни трябва да бъдат оценени, за да се определи дали разултатите са валидни или не (достатъчно качество, устойчивост и възпроизводимост). Например, историческите данни трябва да бъдат проверени поради факта, че понякога оригиналните доклади от тестовете не са налични или са непълни.
Резултатите са достатъчно приемливи, ако екперименталните данни се генерират от тест(ове), използващи подходящ стандартизиран метод, който е GLP2 (съществуват различни OECD3 и EC4 насоки за тестване, виж таблица Методи за определяне на физико-химичните свойства по REACH). Ако екперименталните данни са от изпитвания, които не са правени по GLP, те също ще бъдат приети, при условие, че са били получени чрез използването на подходящ метод за изпитване и че съществува достатъчно документация за процедурите по качеството (т.е. съответствие с ISO 170255). Понякога е необходимо екпертно отсъждане, когато се използва нестадартен метод на изпитване, поради широкия кръг на модификации и разновидности, които са възможни.
В случай на неекспериментални дани, физикохимичните свойства могат да бъдат оценени чрез използване на компютърна програма, базирана на Количествено съотношение на структурното свойство (QSPR) или кръстосани предположения. QSPR е математическо отношение между химичната структура и специфичното физикохимично свойство. Някои от надеждните софтуери са упоменати в Ръководството за информационните изисквания съгласно Регламент REACH. Някои свойства не могат да бъдат предвидени от такива модели: точка на запалване, възпламеняване, експлозивност, температура на самозапалване, окисляващи свосйтва, гранулометрия и устойчивост в органични разтвори. Предвижданията от QSPR модели могат да бъдат приети, ако са подкрепени със съответстваща и надеждна документация. Ако не са, използването на QSPR техники за оценка изискват и експертно отсъждане. При условие, че е приложимо, винаги е по-добре да се получават предвиждания за свойството чрез поне три различни метода. Кръстосан/аналогов подход оценява дадено свойство на една химична структура и след това прави определена оценка (качествена и количествена) на тази информация за нетестван(и) химикал(и). Този метод се нуждае от една реална експертна оценка. Трябва да бъде изтъкнато, че на практика, кръстосания метод за физиохимичните свойства по принцип не е препоръчителен, тъй като изпитаните данни трябва по принцип да бъдат на разположение или лесно да могат да бъдат получени.
Когато предстои да бъде извършено изпитване, съществуват предимства при определянето на реда по който ще се извърши то. В най-добрия случай, когато предстои да бъде извършен пълен набор от физикохимични тестове, то те трябва да бъдат направени според плана, обобщен в диаграма Утвърдена изпитателна схема за физикохимични изпитвания. Трябва да бъде отбелязано, че при определени случаи изпитванията са технически невъзможни или не са необходими. За повече информация, виж таблица Адаптиране на изискванията за стандартно физикохимично изпитване съгласно Регламента REACH.
Експериметалните тестове трябва да се извършват според познати методи за изпитвания, като за предпочитане е според режима на Оценка на качеството (вероятно, според условията на добрата лабораторна практика, макар че това не е изискване съгласно Регламента REACH). Методите и практиките, съответстващи на стандартите за добри лабораторни практики допринасят за прозрачността и надеждността на предоставените данни, като осигуряват тяхното качество и цялост.